Добре дошли!

Това е блогът на Арт Галерия "Ларго". Ако искате да попаднете в галерията на живо, очакваме ви на ул. Хан Крум № 8, в прекрасния черноморски град Варна. Ако искате да ни пишете, ползвайте адрес office@largogallery.com, а ако искате да ни се обадите, телефона е +359 52 602 062. Арт Галерия "Ларго" има и собствен сайт в Интернет - http://www.largogallery.com. Очакваме Ви!

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

"Приказка за самотата" разказва художникът Владимир Киров в Арт Галерия "Ларго"!

От 08 февруари 2013 год. в седемдесет и четвъртата поред изложба арт галерия “Ларго” ще представи за първи път със самостоятелна изложба във Варна ловешкия художник Владимир Киров. Експозицията носи многозначителното заглавие „Приказка за самотата“. Една изключително интересна и различна изложба, като започнем с това, че в тридесетината картини ще открием само и единствено женски образи. Авторът се е заел с нелеката и пълна с предизвикателства задача да изобрази богатото разнообразие от състояния на женската душа. Меланхолия, тъга, любов, чувствено съзерцание, мечтателност, и още, и още... Носителят на Голямата награда на последното биенале на миниатюрата в Русе (2011) отново ще ни очарова с изяществото на рисунъка и с тънкия психологизъм на образите, които е създал специално за варненци.
Всяка картина е като един запечатан миг, като един прозорец, през който ние, зрителите, надникваме тайно в душите на красивите героини на Владовите творби. Всички те гледат някъде встрани, назад, нагоре, покрай нас, но не и към зрителя. Това създава илюзията за дистанцираност и отчужденост, които пък идеално кореспондират с мотото на изложбата – „Приказка за самотата“. Повечето творби са с камерни формати - 10/7.5, 18/24 и 20/26 см. И тази камерност също играе роля в замисъла на художника – тя помага всяка картина наистина да изглежда като уловен миг. Творбите са изчистени от детайли, фонът е разработен пестеливо и деликатно в колорита на образа на главното действащо лице – жената. Целта е именно да се почувства състоянието на духа на героинята. За по-пълното възприятие помагат и заглавията на творбите - „Меланхолия“, „Самотата вътре в мен“, „И слънцето спие бавно върху мен тъгата си“, „Сянка на мечтите“, „Цвете на спомените“, „Притихнала в гърдите ми тъга“... А защо ли авторът е нарисувал толкова много тъга в творбите си? Ако се вгледаме по-внимателно в картините, може би ще открием, че този чувствителен и фин творец с лека ирония ни намеква, че май женската тъга не е точно това, което изглежда... Защото дори и да са самотни в картините му, прекрасните му модели внушават какви ли не мисли, но не и за самотност.
В „Сивия фон на душата ми“ ще видим една чувствено полегнала, като че ли очакваща някого хетера. В „Странен приятел“ приказката за самотата е разбита на пух и прах, защото героинята нежно докосва верен приятел и в този изискан жест на излязла от източна приказка принцеса няма капка самота. В „Цвете на спомените“ ще открием една девойка, влюбена, потънала в мечти, позата отново е чувствена, очите са притворени и само ароматът на цветето като че ли е този, който я отнася в спомените й сладки и нежни... Изключително силна е творбата „Менделсон. Концерт за цигулка“. И тук самотата е загатната чрез внушението, че всеки един артист е сам във Вселената, когато е потънал в общуването със своя инструмент и със своето изкуство. Но тази самота същевременно е една илюзия, защото много по-въздействаща в творбата е силата на хармонията – хармония между две сродни души, хармонията между два красиви гласа, омагьосващо настроение и ритъм. Гледайки картината, като че ли чуваме сладките ритми на Менделсон, в ритъма на които се полюшва дори цветето, оживяло под въздействието на музиката. В картината „Сянка на мечтите“ отново самотата е с две лица – не защото в картината има два женски образа. По-скоро художникът с намигване ни напомня за двойнствеността на женската природа. Светла, бяла и добра, истинската жена винаги е раздвоена и таи в себе си една друга, своя втора природа, своя сянка - по-загадъчна, полуприкрита, по-свенлива....
За художника: Владимир Киров е роден на 05 ноември 1955 г. в Ловеч. През 1974 г. завършва Художествената гимназия в гр. Казанлък. Продължава следването си във ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий” във Велико Търново, където се дипломира през 1981 г. със специалност ,,Живопис”. В периода 1987-1988 г. специализира живопис в Санкт Петербург. След завръщането си в България до днес има над 10 самостоятелни изложби в престижни български галерии, както и участия в повече от 47 национални изложби, конкурси и есенни салиони. Носител е на Голямата награда на Международното Биенале за миниатюрни изкуства – Русе-2011. Владимир Киров е канен и участва в много международни експозиции, биеналета и конкурси в Швейцария, Испания, Франция, Полша, Великобритания, САЩ и Канада, където също е носител на множество призове. Получава една от десетте първи награди от Международния конкурс за оригинална живопис “Daler-Rowney“ в Англия през 2002 г., двукратен носител е на почетна грамота на Международната изложба на миниатюрни изкуства, Торонто, Канада (1990 и 1991 г.), Купата на град Mougins от Международния конкурс за визуални изкуства в град Ница, Франция, 1992 г. Владимир Киров е носител на Награда за творчество „Ловешки меч“ в раздел „Изобразителни изкуства" на Община Ловеч за 2012 г. Авторът се изявява в областта на живописта и миниатюрата. Живее и работи в гр. Троян.