Добре дошли!

Това е блогът на Арт Галерия "Ларго". Ако искате да попаднете в галерията на живо, очакваме ви на ул. Хан Крум № 8, в прекрасния черноморски град Варна. Ако искате да ни пишете, ползвайте адрес office@largogallery.com, а ако искате да ни се обадите, телефона е +359 52 602 062. Арт Галерия "Ларго" има и собствен сайт в Интернет - http://www.largogallery.com. Очакваме Ви!

вторник, 9 август 2011 г.

Атанас Маринчешкиза за първи път със самостоятелна изложба във Варна в Арт Галерия "Ларго"!

В четвъртък, 11 август 2011 г., от 18.30 ч. в Арт Галерия “Ларго” на ул. “Свети Климент” 16 се открива четиридесет и деветата поред експозиция на пловдивския художник Атанас Маринчешки. Две основни линии в творческия път на пловдивчанина ще видят изкушените зрители във Варна. В първата линия ще открием няколко сюрреалистични пейзажа, характерни за първото десетилетие от творчекия път на автора. Истории, разказани с неприсъщ за младостта на художника зрял и избистрен стил - невероятно пестелив като живописност, изчистен от показност и колоритни фоерверки, стил, следващ примера на най-добрите европейски и американски художници-сюрреалисти.
Втората линия в настоящата изложба илюстрира темата, която вълнува автора през последните години – старите, изоставени български къщи. Една тема, която е голямата любов и голямата болка на твореца. Пътувайки из страната, Маринчешки търси и открива в запустелите български селца тези изоставени паметници на времето, бавно рушащи се, свидетели на разпада не само на тази стара, безвъзвратно отмила епоха, но и на нежеланието ни да съхраним връзката си с нея. Чувствителната сетивност на артиста не дава покой на душата му и той рисува в непрекъсната екзалтация, отново и отново тези свидетели на изгубената чистота и невинност на патриархалния български бит. Природата е само бегъл фон и среда, в която главен герой са старите къщи, човешкото присъствие липсва не само визуално, то дори не е загатнато.
Напротив, вселенска самота и изоставеност лъха от порутените постройки, от ронещите се мазилки, от запустелите дворове, от ослепелите позорчетата и от зеещите врати. Пейзажите на пръв поглед са реалистични, но проникновеността, с която авторът ги изобразява е толкова силна, къщите-герои на картините, са така майсторски изобразени, че тяхната одухотвореност получава едни почти сюрреалистични измерения.






Няма коментари:

Публикуване на коментар